take-it-or-leave-it

вчера написах първия си хип-хоп “по поръчка” . записахме го (петима пияници и моя милост, много rnr) и после се смяхме, което беше целта на заниманието. чудя се обаче какво им е на хората, които наистина могат да пишат песни, но за други. и тяхното име е там някъде, но никой де факто не ги знае. или най-малкото се знае, че точно те са творили строфите или музиката. и какво ли е чувството да пишеш, когато знаеш, че е за друг. да оставим парите и славата настрана. аз си го представям по два начина. професионално, знаеш, че си много добър, правиш го както винаги удивително и после се ядосваш като чуеш крайния продукт (мършава интерпретация, глупаво изопачаване, заинатено неразбиране) и си мислиш - а как само можеше да звучи. вторият начин - да не дадеш най-доброто от себе си, защото знаеш, че е за друг. може и да има трети вариант - да напишеш най-доброто за дадения човек. ама как става това, само майсторите и продуцентите на бритни знаят.

отново имам много нова музика за слушане. класиката ми липсва по един особен начин. слушам morcheeba и трябва да си стягам багажа.

честит имен ден на всички цветни, а това включва и мен.

жените са хубави по природа, мъжете трябва да правят нещо, за да привлекат вниманието. и затова са по-добри във всички направления.

преди две седмици бях на едно много пълно място, където не можеш да видиш на какво или кого стъпваш и танцуваш с ръце нагоре, защото няма иначе къде да ги държиш. последен поглед към ти/еф/ти-лагерния огън и после виждаме момичето на вратата. много сладка, истинска класа,всичко е изпипано, прилича на шведка. седи до гардовете на едно трикрако столче. после разбирам, че седи там заради студения въздух. точно ще се разминем и от устата и изхвърчат на пръски първите пориви. дори не може да си държи ръката на главта. ръцете и висят, косата и виси. аз съм сигурна, че мирише на macadamia vanille body lotion. продължава да си повръща отвисоко. гардовете я гледат тъпо. после цялото и тяло се накланя напред, трите крачка на стола и те и тя се строполява като кукла на пода. по лице, русата и опашка на една страна. отиваме да и помогнем, другите не се помръдват. моят придужител се навежда, опитва се да подпре отпуснатата и глава в най-близкия ъгъл. носът и кърви, нищо чудно да е счупен, тя е в кома. подавам и кърпичка, тя не може да я вземе, нацапва си gucci обувките, не реагира. казват ни да я махнем оттам, те просто се надяват да е с нас, но аз им отговарям, че за първи път я виждаме. отвън има опашка от чакащи, които искат да влязат. някакви пийнали, неприятни бюргери на около 45. един от тях е лекар и всички се втурват към ранената, някой вика линейка. уплаших се, гледайки ги как я изнесоха и сложиха на една каменна пейка, тя още в безсъзнание. решихме да си ходим, а аз си мислех как утре следобед ще си спомня за днес вечерта. и носът ще я боли. но мен повече ме заболя, представяйки си как тя си е взела душ към осем, изпили са една бутилка вино с приятелките и и в 11 са излезли. направили са се хубави и са излезли.

гледах преди месец ефектът на пеперудите, хареса ми, особено допълнителните материали, ако беше европейски, щеше да е напълно негледаем.

миналата седмица - за младия че гевара. не ми хареса, слагам пред скоба главната мъжка роля.

започнах да гледам бригада, руски сериал. интересен ми е и ми е мил, убедена съм, че е на психологическа основа, няма начин толкова многото източноевропейски филми, които съм изгледала като малка, да не са ми оставили някаква следа. само ми става лошо с тези нонстоп алкохолно-пушачески сцени. риалити шоу.

втората част на бриджит, по-неентусиазираща от първата.

това е.

спящата красавица е спала 100 години. това е  все едно да заспи 1636 и да се събуди 1735 или 36, някъде през май предполагам, когато розите цъфтят. или пък да е 1933 и да отвори очи 2033, когато нито през май, нито октомври си нямам на идея какво ще стане . 100 години самота. Без лудите роднини. Горката спяща красавица, дрехите и сигурно няма да са много ин.

че така лесно някакъв си алгоритъм ми разконспирира мозъка, брилянтно съм доволна от

// www.pandora.com

получих сатори на работното място. / между другото слушам мадона в  момента, това е странно, защото бях забравила колко много слушах you’ll see преди около два месеца/. не че беше истинско откровение, май повече се чудех какво да правя. мислех си как не ми се издига на никакви нови нива и не ми се откриват вибрации и достигат извъндимензионални познания. че не ми се занимава с чудене как да си разкрепостя душата и да постигна чисто съзнание. аз съм си много добре така.  перфектно  отпуснато по течението на битието и без  желания.  предполагам, че това е нирвана 0>: ) -=|-Е

да, факт е. отпреди 45 минути, може би малко по-малко. депресия в един нов вариант, по-зрял, по-болезнен.

невероятно е колко много неща учи човек. как за много малко време може да научи много неща. от ситуации, от течението на живота. не може, трябва. ако иска да продължи, трябва да учи.

в главата ми кръжат не-знам-си-колко мисли, всяка се блъска, за да лъсне първа и за да ме заболи от нея, да мога да заплача и тя да седне на сцената да си почива.

имах невероятен уикенд.

snekaer pimps // 6 underground

полунощ е. сега в мислите ми е само един измислен диалог, какво трябва да кажа, какво искам да му кажа. но нямам смелост. за нито един. ако трябва на всичките да им кажа това, което мисля, ще е крещене. номер едно - още ми се повръща от него. това е, като махнем, че го обичам много, че ме познава истински, че не е за мен, но винаги до мен, че е искрен. номер две - че не е живял никога. че не обича. че ще е изгубена душа.

the cardigans // my favourite game

номер три. че трябва да се върне при нея или да спре да си я представя, докато чука други.

може би това е естественият ход на нещата. три.

filmschool // on and on, много ми харесват, тази песен първо ми напомни за една българска банда - tha headstall. след няколко слушания не съм сигурна, че много си приличат, но първото чувство винаги е най-вярно.

напоследък ми се случва да виждам и чувам неща, които са ми само в главата, не защото съм постоянно упоена (изключваме алкодръгс), ами сигурно защото има пълнолуние. при пълна луна сънувам разни абсолютни измишльотини, някой път забавни, друг път - гърч. сега и денем е така.
имам и забавни тероии.  първо наблюдавах една група хора, които познавам, в метрото. те са на моята възраст, аз обаче им се явявам нещо малко като авторитет. преди да ме видят, те се чудиха какво да правят и бяха малко нетърпеливи. после, когато се присъединих, те се успокоиха, чакаха аз кога ще сляза (аз знаех къде трябва да отидем), бяха като малки деца, въобще не внимаваха. можех да ги карам и до последната спирка. не го направих. обаче се зачудих дали и ние не сме слепи и безпомощни като малки деца при авторитета на държавата. знаем, че има там едно голямо нещо, което ни казва кое накъде и как, и защо. сигурно сме по-спокойни и тъпи с държава. което не значи, че без ще сме по-добре (някой въобще да си го представя това нещо?).

после се връщах през парка към четири през нощта. аз почти в права линия, той на зиг-заг - обясни ми, че алкохолът е спорт, защото като вървиш напреко на улицата, ходиш два пъти повече, което си е чиста истина и аз смятам да го практикувам по-усърдно. небето беше малко мътно, но си се виждаха звездите. точно под лампите обаче не се виждаше нищо. следователно - под изкуствена светлина, истинските звезди не се виждат. ще го прилагам сега наживо (без андрей баташов за жалост) и ще проверя емпириите дали са отговарящи на реалността.

всчики взеха, че прослушаха morrissey покрай остава.