le monde est petit
март 18th, 2006Всъщност всичко тръгна от проточилия се очен преглед и след като аз, чакайки, изпробвах всякакви възможни рамки, започнах да тършувам оставените брошури и попаднах на лицето на Richard Ashcroft. Не мога да кажа, че се усмихваше, но рекламата на музикалното списание си свърши тихомълком работата и реших, че трябва да го имам. Не младежа, списанието (той е женен, всички се надяваме щастливо). Така след прегледа, който нищо ново не доказа, освен че с годините и опита започваме да ослепяваме, съкратихме разходката в парка и се забързахме към магазина, където трябваше да стане сделката. Да, ама него го нямаше, бил от миналия месец, трябваше да се задоволя с Placebo (които е доказано, че вършат работа, стига да вярваш). В автобуса четох тяхно интервю и освен че се смях на това, че харесват най-новия си албум най-много от всички досега, защото “man liebt schließlich auch immer seine aktuelle Freundin am meisten”, разбрах, че турнето им в Латинска и Южна Америка е било повече от успешно.
Сега съм малко уплашена, защото живеем в един ама наистина силно глобализиран свят. Преди две вечери. Много шум и дим. Викам си с един мексиканец с много приканващ пиърсинг, обяснявайки му за тазгодишните фестивали и той умря от радост, че гореспоменатата банда ще свири тази година. А онзи му познат, който бил на концерта им в Мексико Сити и само му се хвалел по телефона, имал да взема.
Знам, че са глупости, но аз имам една много привлекателна теория за верижните дейности. С две думи - приятелката nа една моя позната била сервирала на Cameron Diaz и аз по дефиниция на теорията имам верижен ефект с Ewan McGregor, който е участвал с нея в A Life Less Ordinary. Напоследък веригите станаха много тежки. А хората говорят за едни и същи неща, без да имат мотивация.