това би трябвало да е последната ми цигара за днес. the streets. днес съм като малко дете. учудвам се на много неща, най-вече на себе си. просто е лесно да се вмъкнеш сред реплики, докато чакаш отговорът да започне да пръска оранжево и след дърпането да прочетеш, това което искаш да чуеш. а най-добре е да видиш.
Излезе миналата година последният албум на това момиче, а аз чак сега го намирам - по-точно той сам дойде при мен, както и повечето хубава музика, която имам. Слушам и си мисля, че тя и PJ Harvey са най-добрите певици на нашето време, като се отказвам да давам точна дефиниция и на двете понятия.
Времето отново е във форма. Пролеееееет!!!!!
Вчера ми обясниха, че жените по-осезаемо я изживявяли пролетната умора. Склонна съм да вярвям, защото се чувствам като парцал с разхлопано сърце, който е на едночасови смени за чистене. Ту се мятка по ъглите, ту си виси на някой кран.: )
Едно време (в седми клас) играенето на black jack ми се струваше много мистично и страшно ?!, а сега вече не е. Дори не ми е интересно. Чудя се дали няма един ден болестите и смъртта да ми изглеждат по същия начин.
Получих по майла един въпросник и май ще седна да го попълня, досега прочетох отговорите на двама човека. Това си е същото като в седми клас, само сега се опитваме да бъдем уж повече себе си и хем да сме искрени, хем значими. Е, май не става. Сега ще проверя. : )
Не че беше последната песен, която слушах вчера, нито пък първата за днес, но е като витамините, които ще изпия след малко. Навън е свежо и отивам след малко на разходка.
Всъщност всичко тръгна от проточилия се очен преглед и след като аз, чакайки, изпробвах всякакви възможни рамки, започнах да тършувам оставените брошури и попаднах на лицето на Richard Ashcroft. Не мога да кажа, че се усмихваше, но рекламата на музикалното списание си свърши тихомълком работата и реших, че трябва да го имам. Не младежа, списанието (той е женен, всички се надяваме щастливо). Така след прегледа, който нищо ново не доказа, освен че с годините и опита започваме да ослепяваме, съкратихме разходката в парка и се забързахме към магазина, където трябваше да стане сделката. Да, ама него го нямаше, бил от миналия месец, трябваше да се задоволя с Placebo (които е доказано, че вършат работа, стига да вярваш). В автобуса четох тяхно интервю и освен че се смях на това, че харесват най-новия си албум най-много от всички досега, защото “man liebt schließlich auch immer seine aktuelle Freundin am meisten”, разбрах, че турнето им в Латинска и Южна Америка е било повече от успешно.
Сега съм малко уплашена, защото живеем в един ама наистина силно глобализиран свят. Преди две вечери. Много шум и дим. Викам си с един мексиканец с много приканващ пиърсинг, обяснявайки му за тазгодишните фестивали и той умря от радост, че гореспоменатата банда ще свири тази година. А онзи му познат, който бил на концерта им в Мексико Сити и само му се хвалел по телефона, имал да взема.
Знам, че са глупости, но аз имам една много привлекателна теория за верижните дейности. С две думи - приятелката nа една моя позната била сервирала на Cameron Diaz и аз по дефиниция на теорията имам верижен ефект с Ewan McGregor, който е участвал с нея в A Life Less Ordinary. Напоследък веригите станаха много тежки. А хората говорят за едни и същи неща, без да имат мотивация.
Не можах да изчакам до вечерта, когато сме се уговорили да го догледаме заедно. Последните 20 минути си ги гледах сама и не съжалявам, защото си мисля, че Les Choristes е от онези филми, при които предпочитам да не съм в компания. Отдавна се канех да го гледам, отдавна слушам и великолепната музика към него, малко съм разочарована от самия филм. нямам лошо чувство, може би очакванията ми лежаха по-нависоко. Особено съм чувствителна към темата музика и не съм сигурна, че внушението му е толкова силно (музиката е !!!), колкото заслужават композициите в него. А може и би е това, че съм недоспала, а филмът си е много добре така с децентните му орнаменти 
Да, това е авторът, когото чета в момента * обикновено на път към и обратно от работа*.
Смешно име.
Още нямам впечатления за споделяне, освен може би че цялата книгa се състои от кратки истории и гуруто на една банда кафеджии-интелигенти е гореспоменатият професор. Поляци. От днешното четене се сещам за историята, където Тутка разказва за поезията и прозата в живота. И за обущаря. И паметника.
Явно за доста неща си спомням, което май е плюс.
cheers
ще я почакам още ..ммм…6 минути.
чувствам я как сбръчква кожата ми.
надявам се, че точно сега никой няма да почука на вратата.